ЛУКРЕЦИЯ МАЛЕВОЛТИ

Като част от най-старата циркова фамилия Лукреция е шесто поколение цирков артист. За нея няма друг път от този на изкуството, заложено в семейното им ДНК и да тръгне по него, за нея се случва съвсем естествено. „Не съм се виждала в някакво друго амплоа. Винаги съм си представяла, че ще бъда цирков артист", казва тя. Лукреция е първата и единствена все още жена, която прави соло джигитовка, или акробатика върху галопиращ кон, и тази година получи награда „Икар" за своите постижения в цирковото изкуство. Преди 15 години заедно със съпруга ѝ Момчил Колев основават цирк „Колозеум", а любовта към това изкуство успяват да предадат и на двете им деца Макси и Лучия.

РОЗАЛИНА БУРКОВА

Тя е международно признат визуален артист и илюстратор. Започва развитието си в Лондон след дипломирането си от Central Saint Martins College of Art and Design. Наред с множество персонални проекти в портфолиото ѝ се редят клиенти и партньори, сред които Gucci, Washington Post, The Obama Foundation, NBC, Human Rights Watch, Habitat for Humanity, Tate Modern и Telenor. Розалина неколкократно си сътрудничи и с New York Times, включително за анимирана корица на популярното им издание NYT Book Review. През последните две години тя отделя повече време за развитието на личната си практика, фокусирайки се върху мащабни фигуративни платна и рисунки, оформящи нова посока във визуалния ѝ език.

Снимка: Povel Berg

ТЕОДОРА ЛИЛЯН

Още докато учи и се занимава с фотография, у Теодора не стихва желанието да се развива по-скоро като режисьор. Именно това я отвежда в Руския държавен институт за театрално изкуство (РГИСИ) в Санкт Петербург, който завършва през 2022 година. Учи в класа на Григорий Козлов, който е заслужил деятел на театралното изкуство в Русия. Спектакълът „Русалка" в Народния театър е нейният дебют на българска сцена. „Смятам, че най-важният урок, който съм получила от своя мастър, е неговото верую, че всичко, което идва от твоето сърце, попада в сърцето на човека, който е срещу теб. Затова се опитвам диалогът ми с публиката да бъде искрен", споделя Теодора.

ЯНА ЛОЗЕВА

Започва да снима още като дете и напълно естествено пътят ѝ преминава през НАТФИЗ и специалността „Фотография". Хората винаги са ѝ били много по-интересни за снимане, затова и нейните портрети успяват да уловят неуловимото, обикновено нережисирано. „Понякога е като някаква магия, нещо, което ти се подарява", допълва Яна. Автор е и на няколко самостоятелни изложби, последната от които носи името „Ауфтакт". В къщата музей „Вера Недкова" тя представи поредица от фотографии, показващи образи на жени със силна и запомняща се индивидуалност.