ЕЛЕНА ЗАМЯРКОВА
Пътят ѝ като актриса започва още в тийнейджърска възраст в една от школите в родния ѝ град Пазарджик, а след това естествено преминава в НАТФИЗ, за което получава подкрепата и на двамата си родители. „Така се случи, че превърнах хобито и това, което ми доставя удоволствие, в професия", споделя Елена. Момичето, което всички заобичаха с ролята ѝ на Силвия в сериала „Мен не ме мислете". Наскоро я гледахме и на голям екран във филма „Изкуството да падаш", но младата актриса заявява, че се чувства еднакво добре и пред камера, и на сцена, a най-ценният съвет досега е получила от проф. Ивайло Христов, в чийто клас завършва, а именно, че преди да станем добри актьори, трябва да бъдем добри хора.
ЕЛЕОНОРА ИВАНОВА
„Комфортът е състояние на духа, което голяма част от артистите избягват. Аз не обичам да се чувствам комфортно нито на сцената, нито пред камера", споделя младата актриса, която признава, че последната роля, която напълно я е извадила от зоната ѝ на комфорт, е тази на Барбара във филма „Чалга" на Мариан Вълев. Но Нори, както ѝ казват всички, знае, че в тази професия няма как да даваш по-малко от 100% от енергията си. И тя го прави и в лентата „Шекспир като улично куче" на Валери Йорданов, и в театър „София", в чиято трупа попада след дипломирането си от НАТФИЗ. Тази година несъмнено животът на актрисата е постоянна премиера, като една от последните е с постановката „Перфектните непознати" по едноименния филм на Паоло Дженовезе.
Снимка: Петър Райжеков
ЕЛИ СКОРЧЕВА
Филмът „Адаптация" на Въло Радев е големият трамплин в кариерата на актрисата, но в началото на 90-те тя решава да напусне киното и театъра. „Нямаше нищо друго за работа освен компромис", спомня си Ели Скорчева за този период и точно това е причината да прекъсне кариерата си. Трийсет години по-късно тя се завръща на снимачната площадка с филма „Уроците на Блага" на Стефан Командарев. Приема предложението първо заради самия режисьор, а след това веднага се влюбва и в сценария. Още преди официалната си премиера в България „Уроците на Блага" вече има своите големи отличия, а Ели Скорчева грабна „Кристален глобус" за главна женска роля на престижния международен кинофестивал в Карлови Вари. Дали ѝ било трудно да се върне в киното? „Не – категорична е актрисата. – Беше като да се върна у дома."
СВЕТЛАНА ЯНЧЕВА
Актрисата има десетки роли в театъра и можем да я гледаме на сцените на Малък градски театър „Зад канала", театрална работилница „Сфумато", театър 199 и Народен театър „Иван Вазов". Всяка нейна роля оставя забележителна следа, а тази година превъплъщението ѝ в Уини в постановката „О, щастливи дни" ѝ донесе наградите „Икар" и „Аскеер". Киното също не ѝ е чужда територия, а на малкия екран последно я видяхме в сериала „Вина". „Но колкото и да е различно като работа, нещата за актьора са едни и същи, пак става дума за безусловна истина", споделя Светлана Янчева и допълва, че възможността да живее в други времена, да пресъздава други нрави е по-скоро удоволствие. „Можеш да си ги въобразиш, да бъдеш за малко там и после да се върнеш обратно там, където ти е мястото. И толкова."